Няма други архиви: човечеството ще загуби научните си постижения, ако изданията фалират

Ново проучване поражда опасения относно дългосрочната достъпност на научните изследвания, съобщава Ars Technica. Мартин Ив от Crossref провери до колко добре и надеждно издателите съхраняват своите цифрови публикации в архиви.

По-рано физическите копия в библиотеките осигуряваха оцеляването на научните знания. Дигиталната революция обаче прехвърли отговорността за запазването и съхранението. Въпреки, че системи като DOI помагат за намирането на цифровите документи, те зависят от наличието на архивни копия. Анализът на повече от 7 милиона DOI, проведен от Мартин, разкри тревожна тенденция: значителна част от публикуваните изследвания нямат постоянен резервен архив. По-малко от 1% от издателите съхраняват по-голямата част от материалите в няколко архива, а повече от една трета изглежда, че  изобщо нямат система за архивиране.

Последиците от такава липса на съхранение са много плачевни. Загубата на достъп до минали изследвания отслабва фундамента на бъдещия научен прогрес. Изграждането на знания се опира на верига от връзки и препратки и липсата на звена поставя под заплаха цялата структура.

В изследването се признават ограниченията: някои архиви биха могли да не бъдат отчетени и могат да съществуват специфични за всяко издателство системи. Основният проблем обаче е: кой носи отговорност за цифровото архивиране?

Освен това, дори архивираните изследвания могат да бъдат трудни за намиране, ако нямат DOI или ако архивното копие не го съдържа. Това подчертава необходимостта от последователна практика на архивиране и включване на DOI.

Въпреки, че досега не са регистрирани случаи на загуба на критични изследвания, работата на Мартин Ив служи като сигнал за тревога.